Страданието като път…

02.04.2020

Всеки ден сме все по приближени до себе си в създалата се ситуация.

Тук отново сме подготвили интересна и съдържателна извадка, относно страданието… като път.

“Единствено от човека зависи да избере формата на страданието, като благотворна за себе си. Избягването на страданието никога не трябва да бъде за нас цел, защото страданието ни заставя да вървим напред, а винаги има някакъв напредък, който трябва да осъществим. Ако е вярно, че страданието може да озлоби хората, то липсата на страдание също може да ги направи зли. Който сам не е страдал, трудно успява да разбере страданието на другите – и може да прояви нетърпение и жестокост към тях, Усещанията , преживяванията отварят врата за размисъл, а някои болезнени усещания и преживявания ни подтикват да се приближаваме все повече и повече до същественото. В действителност, страданието е остен: не само че ни връща обратно в Правия Път, ако сме се залутали или отклонили, но и ни заставя да вървим все по-напред и по-нагоре.

Страданията понасяни съзнателно, изпълват и насищат всичко, което можем в последствие да преживеем, с красотата ухание и сладост.”

из  “Към неизменните извори на Радостта”

Омраам Микаел Айванов